ЗАСЪРБЯ̀ВА МЕ несв.; засърбѝ ме, мин. св. засърбя̀ ме, прич. мин. св. деят. засърбя̀л ме, -а мe, -о ме, мн. засърбèли ме, св., непрех. Започвам да усещам сърбеж, започвам да усещам, че ме сърби. Ръката на Кузман се издигна към мръсната му немита коса, защото там нещо го засърбя. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 228. – Мислех, няма да изтрая. Слушай, когато те е страх, засърбява ли те тук под лъжичката? – Каква беля си направил? ВН, 1960, бр. 2740, 4. Нещо ме засърбява, навярно уртикария. ● Със същ. Започва да ме сърби оная част на тялото, която е означена със съществителното. Очите го засърбяха и той не смееше да ги разтърка. Д. Кисьов, Щ, 230.
◊ Засърбява ме / засърби ме лявата (дясната) ръка. Разг. Казва се, когато някой се надява да получи пари (за лявата ръка) или да дава пари, да плаща дълг и под. (за дясната). Засърбява ме / засърби ме ръката; засърбяват ме / засърбят ме ръцете. Разг. Казва се, когато някой има желание да започне някаква работа, дейност, да свърши нещо, обикн. след като е бездействал. – И ще ти дам още – забърза Юлия, – ще ти дам да ми поправиш самопишещата писалка! Коста усети как ръката го засърбя. Отдавна не беше поправял никаква писалка и ако му падне сега една в ръчичката... П. Вежинов, СО, 21-22. Засърбял ме е гърба <за тояга>. Разг. Постъпвам така, че заслужавам бой, наказание. Стайко: – Гуне, не бивай такваз!... Стринка Гуна: – Теб та е много засърбял гърба, ама – де да видим!... Ц. Церковски, ТЗ, 162.